Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад

Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител, на когото първият (библейкият) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван "Спасител", който ще извади меч, за да се опита да "спре" историята, обявена в края за надделяла над първия, свален от престола Му Спасител?

Адът не може въобще да е "естествено" място за човека и не може да е такова за никой човек. Целият въпрос следователно е в това: "неразривно" ли е завързан човекът за злото, което извършва и е извършил, тъй че подир самото зло, чийто "естествен" есхатон е адът, и той да се потегля към него гравитично и неотвратимо?