През 2016 г. двама историци, рускиня и французин, си пробиват бавно път през секретните руски архиви, които са си поделили доказателствата за последните дни на Адолф Хитлер. Тук намират череп с дупка от куршум, там зъби и окървавени части от мебели, на трето място признанията на очевидци, прекарали десетилетия наред в ръцете на руските служби.

Намират и документи от аутопсии, които посочват отравяне с цианид, а сетне и показания на хора от обкръжението му, които очевидно си протоворечат как се е самоубил – с изстрел в главата или в устата. Откриват и доказателства, че до последните дни на април 1945 г. близо до бункера на Хитлер е имало функционираща писта с готов самолет, а упорито не изчезва и теорията за подводницата, която може би го е отвела към Южна Америка.

В годините след разгрома на Третия райх Сталин упорито твърди публично, че Хитлер е избягал, и всъщност СССР никога не признава, че руските войници са открили неговия труп. Какво се е случило през хаотичното лято на 1945 г., чие тяло руските служби си оспорват и дори крадат една от друга, погребват тайно, а години по-късно отриват и пренасят отново? И защо до наши дни Русия не допуска щателен анализ на останките, които се приписват на фюрера?

Кое в крайна сметка е истината? Най-сетне в тази книга се публикуват снимки на всичко, което е запазено, а останките са изследвани от медицинското светило Филип Шарлие – докторът по съдебна медицина, идентифицирал черепа на крал Анри IV.