Както всяка приказка, разказвана от различни хора, и историята се променя всеки път според възгледите и тълкуването на разказвачите й. Слуховете понякога изглеждат като истина, а научните факти, поради липсата на достатъчно доказателства, биват подценявани и обявявани за предположения.

Книгата "Истината за историята" стига до дълбините на тъмните периоди и пътища в историческия развой на човечеството, изваждайки на бял свят позабравени и потънали в прах спорни научни твърдения, като ги поставя в светлината на прожекторите на днешния ден.

Знаете ли, че "Хинденбург" е обхванат от пламъци, защото обшивката му е обработена с вещество, което по-късно се използва за ракетно гориво, а не защото е бил пълен с водород? Или че представата за историческото минало на Китай се преобръща от сензационно откритие на древни мумии на русокоси хора отпреди 4000 години, облечени в карирани дрехи, които са живеели по тези места дълго преди появата на китайска култура? Дори "митовете" понякога се оказват реалност – учени са убедени, че са открили следи от Потопа на дъното на Черно море.

Във всеки човек, отгърнал тази книга, се пораждат множество въпроси. Нужно ли е да търсим истината за отминали събития? Официално известните факти не са ли достоверни? Нали със сигурност знаем през коя година е разрушена Берлинската стена? Но това всъщност са само сухите факти. Те обаче не стигат, за да се прозре истината или да се вникне в логиката на историята.