„Истанбул червен” (2013) е литературният дебют на известния италиански режисьор с турски корени Ферзан Йозпетек. Книгата е обяснение в любов към родни му Истанбул, носталгичен разказ, обагрен в червеното на истанбулските залези, на старите трамваи, на изящните чаши за чай. Червеното на кръвта на младостта и на страстта.

--------------------

Той и Тя. Непознати, срещнали се в самолета за Истанбул. Той е турски режисьор, живеещ в Рим. Внезапното завръщане у дома е завръщане и към миналото, към спомените за майка му, красива и печална жена; за баща му, изчезнал мистериозно и също толкова мистериозно появил се отново след десет години; за баба му, изисканата „османска принцеса”. За първото хвърчило, първия филм, първите откраднати целувки.

Тя е бизнес дама, пътуваща по работа със съпруга си. Градът с вековна история и много имена ще й предложи не само силно сутрешно кафе, но и приятелство, непозволена любов и възможност да преоткрие себе си.

Екранната версия на “Истанбул червен” е турско-италианска копродукция и вече се радва на зрителски успех и на множество номинации.

--------------------

Любов. Какво научих за любовта? Знам само, че тя съществува. Това, което научих за любовта и все още продължавам да уча, е същото, което обяснявам във филмите си. И то е, че никога не забравяме онези, които обичаме, защото те са винаги с нас; че има нещо, което ни свързва завинаги с тях, дори когато са си отишли.

Научих, че има непостижима любов, несекваща любов, любов, която е можела да разцъфти, но е била попарена, преди да има шанс. Научих, че е по-добре любовта да те нарани и дори да ти остане белег: по-добре е да изгориш, отколкото сърцето ти да е вледенено като зимата.