Разказите - обект на тази книга - са изобретени в различни географски ширини, в различни исторически моменти, от различни общества и различни политически конюнктури. Разказват за един и същи процес - приемането на исляма на Балканите, мислено някъде и някога като освобождение и национално осъзнаване, другаде и друг път - като катастрофа. Разказват историците - академични и самодейни, разказват легендите и песните, разказват романите и филмите. Разказва Официалната Единствена История, разказват множеството откъслечни истории, произвеждани от по-големи или по-малки групи, от повече или по-малко хора. Разказите си приличат и не си приличат. Някога съвпадат. Друг път се отблъскват. Или се разминават. Ислямизацията се мисли като история, но и като съвремие. Нечии съвремия, всъщност, моделират Историята и историите, за да опаковат в техните отломъци собствената си несигурност. Или недостатъчност?

---------------------

Евгения Иванова е доктор на науките за културата и професор в Нов български университет. Академичните й интереси са в областите: нации и националнообразуващи процеси, национална памет, малцинства, етническа политика, Балкани. Издала е монографиите „Отхвърлените “приобщени” или процеса, наречен “възродителен”. 1912-1989”, „Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност”, „Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „последния владетел” в националната памет на сърби и българи”. Резултатите от последния й изследователски проект - „Нагласи на мюсюлманите в България - 2011” - са използвани в тази книга.