Империя на логиката

Светът е устроен така, че каквото и да правим, да не можем да го устроим по друг начин.
Но науката сякаш забрави, че това твърдение е оборимо и колкото повече навлизаше в непознатите за нея дебри на микрокосмоса – света на елементарните частици, в макрокосмоса – Вселената, която винаги поднасяше все по-нови и по-нови изненади, та дори и историята, за която някои възкликнаха, че вече била завършена, толкова повече се чувстваше като изгубено дете в големия град. Най-малките частици окончателно отказаха да се поберат в представата й за тях самите, че водещи университети се принудиха да търсят за сътрудници хора с всевъзможни флуктоации в мисловния процес, само и само тия последните да подхвърлят някаква идея като за начало. Астрономите пък – онези дръзновени мечтатели, които сериозните физици с радост биха изслушали след тежък работен ден, започнаха един по един да се отчайват, защото Космосът въобще не искал да се държи така както те очаквали. С това вероятно може да се обясни завишеният прилив на кадри към астрологията. Историците с присъщата им старателност завършват облика на тази жалка пародия.