Иманярска луна ... и една змеица за нощта...

...Дупката избълва облак прах. Приглушено ехо на последни търкалящи се камъчета, и... недокосната тишина. Докато отваряше очи, Рая видя това, което нямаше да забрави никога. Цялата скала бе прозрачна и искреше. Във вътрешността й, като паметник от бял мрамор гола млада жена с красиви разпилени коси и искрящ син поглед беше протегнала отворена длан към нея. Там нещо блестеше. Трепкайки, светлината се откъсна и полетя към Рая. Затвори очи. Когато ги отваряше, заслепена, около нея бе разтърсващ, безкраен мрак...