Мемоарите на Султана Рачо Петрова отдавна са библиографска рядкост и излизането им, винаги, още в началото на XX век, а и след промените от 1989 година ги е превръщало в бестселър. Първата част от тях отпечатва издателство „Акация" през 1922 г., а четири години по-късно излизат и на френски език. Окуражена от Симеон Радев и Димо Кьорчев авторката продължава работата над спомените си, но втората част от тях остават в ръкопис, който днес се съхранява в БИА на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методи".

С идването на Фердинанд в България Султана Рачо Петрова влиза в кръга на дворцовия елит, който чертае облика на България пред Великите сили и който влияе върху крехките дипломатически отношения на страната със света. Това е време на възход, но и на падения.
Изграждането на предпоставките и извоюването на българската независимост, компромисите, смяната на политическото отношение към Русия, признаването на България от Великите сили. войните, погромите и покрусата, на всичко това. Султана става пряк свидетел, което описва в спомените си. За пръв път сега в първия том се публикуват и писмата на Симеон Ралев до нея.

Втората мемоарна книга на Султана Рачо Петрова описва събитията от 1920 до 1925 година. Това е времето на посещението й в двореца Кобург на цар Фердинанд, управлението на Александър Стамболийски, убийствата на Александър Греков, Тодор Александров и генерал Георгиев, Търновските събития от 1922 г., Единния фронт и вартоломеевите нощи през 1925г.