Почти век западното общество като цяло – и американското в частност – е доминирано от начин на мислене и подход към живота, който е силно ограничаващ и дълбоко аналитичен. Нашата епоха принадлежи на „работника на знанието“, високообразования манипулатор на информация, който прилага експертните си познания.

Но нещата се променят. Благодарение на ред сили – материалното благоденствие, което разгръща нематериалните ни придобивки, глобализацията, която праща белите якички в другия край на света, мощните технологии, които дори изцяло елиминират определени видове работа – ние навлизаме в нова епоха. Тя се подхранва от различно мислене, от нов подход към живота – подход, който цени високо качествата, които наричам "висша концептуалност" и "изтънчени похвати". Висшата концептуалност предполага способност да се откриват модели и възможности, да се създава красота в изкуството и емоциите, да се изработват удовлетворяващи повествования и да се комбинират на пръв поглед несвързани помежду си идеи в нещо ново. Изтънчените похвати се отразяват в способността ни да проявяваме съпричастност с другите, да разбираме фините елементи на човешкото взаимодействие, да откриваме радост в самите себе си и да я пробуждаме у другите, както и да се стремим отвъд всекдневието в търсене на цел и смисъл.