Романът разказва от първо лице историята за палестинец на име Набил, който е прекарал целия си живот извън родната си страна. Израстването му, неразривно свързано със съдбата на Палестина и целия арабски свят, преминава в опити да намери обяснение за развоя на събитията в Близкия изток, особено след Шестдневната война, която съвпада с рождението му.

Действието се развива предимно в Йордания, където се заселва семейството на Набил след бягството си от Палестина, и в Малта, където съдбата го запраща. Единайсето, най-малко дете в семейството, героят на Уалид Набхан, очевидно впримчен в жанра на автофикцията, наблюдава със страх и удивление разпадащите се около него държави, семейства, личности…

Основните теми в романа на Уалид Набхан са идентичността и изгнанието, както и любовта и съхраняването на семейството, във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение.

---------------------

„В крайна сметка какво е родна страна? Отражение на отдавнашно отражение? Какво е родна земя? Дали е географски инцидент, впримчен в булото на странни религии, опетнени от кланета и войни, или е просто малък изолиран остров, който те преследва с духове и таласъми? Или е и двете едновременно? Иска ми се да притежавах цялата мъдрост на боговете. Всъщност и мъдростта, и средствата. За да мога да претопя географията, да я сътворя наново, като я пречистя от прилепналите буци на религиите и недъзите на опозореното минало.“