Николо Макиавели (1469-1527) е флорентински писател, историк, философ и държавник - една от най-крупните фигури в политическата мисъл на италианския Ренесанс. Трудовете му са ползвани през следващите векове в цяла Западна Европа при формирането на идеята за модерната държава.
Неговите управленски виждания вълнуват умовете вече половин хилядолетие: за едни той е заклет републиканец, предупреждаващ за машинациите на владетелите, като дава указания за защита на свободите; за други пък е съветник на безскрупулни силови политици, способстващ за насаждането на абсолютизма и тиранията.

Сред най-известните му исторически трудове - наред с "Владетелят", и единственият, публикуван веднага след написването му (1521), е "Изкуството на войната". Обобщавайки бойния опит на древните народи - гърци, римляни, перси и др., и съчетавайки го с елитни фронтови практики от по-нови епохи - на испанци, французи, германци и пр., Макиавели гради теоретичните основи на модерното военно дело. А предвид важността на армията при държавното управление - независимо за република или за монархия, то тази книга се явява като естествено продължение на "Владетелят".

"Най-трудното положение възниква, когато мирът е необходим, а войната - неизбежна." (Н. Макиавели)