Мразя Лео. Защо просто не ме спре, преди да съм казала някоя глупост? Хем знае колко съм цапната в устата. А всичко стана само заради това тъпо изложение. Изобщо дотогава си нямах представа какво е промишлено изложение. Лео искаше малко да помогнем. На щанда на леля й. Тя има нещо като ранчо за конна езда, наподобяващо уестърн. За младежи. И трябваше да го представяме на това смешно шоу.

- Ще ни дадат много яка награда – каза Лео преди няколко дни. Аз изобщо не се трогнах, но тя въпреки това продължи. – Ако искаме, можем да да останем там цяла седмица.

- Не искам никакво ранчо за конна езда. Искам просто...

- Знам – въздъхна Лео. – искаш да отидеш в Япония. Но на тринайсет не можеш. Не и без родителите си.

Все ми е едно кого трябва да взема, за да отида в Япония. Обичам всичко японско. Имам всички книжки на Мажикал Майндридър. Това е най-добрата манга на света. А героят там е Макото, от него пък имам на стената най-малко шест супер плаката. Страшно са ценни...

- Мари! – прекъсна ме Лео, както си мечтаех за Макото, който освен всичко друго може да чете мисли. – Какво става, хайде решавай! Леля ми ни иска и двете!
Уф, как не ми се ходи.

- Ако ще ти помогне – допълни тя - облечи си нещо японско.

Откъде можех да знам, че тя просто се е бъзикала с мен?