Извън буркана

Люелин е малко зайче с големи чувства. Той не обичаше да се страхува. Да бъде тъжен, ядосан, самотен или засрамен. Затова му хрумна брилянтна идея: натъпка всяко едно от тези чувства в буркан и ги скри там, където повече нямаше да го безпокоят.

Когато се забърка в неприятности, Люелин реши, че е нужно да остави въодушевлението настрана. А когато радостта бе последвана от разочарование, той реши да се отърве и от тях.

Но какво се случи, когато емоциите му отказаха да стоят вече затворени в буркани?