"Това е един научен труд, написан да се чете, а не да събира прах по лавиците. Посветен е на прадядо ми Иван Стоянович-Аджелето - един от най-известните строители на съвременна България. Ненавиждам митологичните биографии и поръчковите портрети, те не само убиват науката, но вредят на прототипа. Освен спирките по дългия път на един възрожденец ще имате възможност да проследите проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско."

Авторът

Разказ за човека, който:
израсна в един дом и се учеше при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избяга от запалената от башибозука Стара Загора;
на 19 беше изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите превратаджии и стана редактор на либералния темел „Независимост” - вестника на Славейков и Каравелов в Пловдив;
на 23 години, заедно със Захари Стоянов, направи Съединението и пръв го съобщи по телеграфа. После беше извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница;
двайсет и четири годишен оглави Либералното бюро за Южна България, стана депутат от Станимашката колегия и с Муткуров поведе в Пловдив контрапреврата срещу русофилите;
на 24 години създаде първата българска телеграфна агенция „Трапезица”, 12 години преди БТА;
на 25 беше обявен за противник на Стамболовия режим, защото не прие от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години беше интерниран, активен журналист, после беше сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима;
32-годишен за втори път оглави ведомството на българските съобщения, на който пост остана несменяем титуляр 26 години! Българските пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграфът практически са негово дело;
на 42 години въведе първите 3 автомобила в сферата на съобщенията, с което направи революция в държавата;
на 48 години Малинов го упълномощи като правителствен пратеник при Великия везир да сондира първите резултати от обявената Независимост;
50 годишен му възложиха ръководството и на военната поща, телеграфа и телефона към Щаба на Действащата армия и като такъв участва в три войни;
на 55 години царят го назначи за пълномощен министър в Австро-Унгария, но в Будапеща, с което произведе дипломатически скандал, изравнявайки по значение двете столици на империята;
55 годишен беше несменяем член на делегацията за преговорите и подписването на мира в Брест-Литовск. Седеше на една маса с Чернин, Троцки и Кюлман;
на 56 години основа първата нашенска църква и първото българско училище в Будапеща. Освети ги бъдещият митрополит Борис Неврокопски;
на 5 октомври беше последният българин, изпратил цар Фердинанд в изгнание;
на 57 беше емигрант в Германия, Австрия и Унгария;
63-годишен се завърна в София. Пожизнен член на „Юнион клуб”, царски довереник и съветник, изпращан на деликатни мисии в чужбина;
на 69 години беше личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България;
на 79 и 81 години имаше две документирани силни разногласия с владетеля по външната политика на България, съответно влизането в Тристранния пакт и участието на български войски в бойни действия;
на 82 преживя комунистическия преврат, пребиването на сина му в Дирекцията на народната милиция и съденето на последния от т.нар. Народен съд. Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, той демонстративно изгори голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България;
на 84 част от къщата му беше заета от представителя на НКВД за резиденция;
на 85 години отказа лечение в болница. Отивайки си от този свят остави послание към близките си: В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова - отивайки си от този свят - ви жаля.