Автор на придружаващи текстове: Димитър Ил. Димитров FLS

Предлагаме на читателите, Първото преиздаване на „Известия на Българска Орда”, Година 1942, с известно закъснение за кръглата му годишнина (1942–2022). Но и не сме се стремили само към отбелязване на тази годишнина, имаме намерение да издадем и другите три Годишници на „Известията” – 1939, 1940 и 1941.

Преиздаваме ги по три причини, които са взаимосвързани в Единството, съществуващо между Нас, Нашите Предци и Нашите Потомци. Единството, което е в основата на един истински „Обществен Договор”, който не е резултат от идеологически спекулации и/или предпоставки, а от съзнанието за Родова Принадлежност. Първите две са обективни, третата е субективна.

1/. Първата причина е, че хората които са ги списвали са Наши Учители, т.е. това е наше Задължение, което за съжаление изпълняваме с известно закъснение.
2/. Втората причина е, че научната коректност, трябва да бъде поставена над политическата коректност, която тотално е изопaчила (и продължава да изопaчава) образователната ни система. Всъщност, тази политическа коректност е явление, което в България идва с 20-годишно закъснение, спрямо Западна Европа, както всичко останало.
3/. Третата причина, която е субективна, е свързана с разбирането на политическата действителност в България през 40-те години на XX век, което трябва през анализ да доведе до разбиране на днешната ни действителност.

Трябва да си дадем сметка, как от най-динамично развиващата се държава в Европа тогава, сме това което сме днес. Трябва да си дадем сметка, че на цяла Европа сме дали пример не само за Национално развитие, но и сублимен пример за Човечност, със спасяването на Българските си граждани от Еврейски произход, докато Европа не спаси своите. Тези постижения се дължат на запазеното Българско Органично Общество, на което авторите в „Известията” са Апологетите! За което са били съдени и осъдени.

Съзнаваме, че Третата причина, вероятно надценява възможностите на мнозинството от потомците на авторите на „Известията”, но и смятаме, че е напълно възможно техните потомци да имат по-големи възможности.

С тази Надежда, влагаме тези наши скромни усилия в този летопис на Историческата цикличност, в която Човечеството живее, от както „Свят Светува”!