Избрах разпятието сам

... И без метафори. Стихът
да бъде като тяло гол и искрен
Без върволици от мечти - далече бягай! -
без оплаквачки-спомени. По-земен,
по-смъртен. Истински. И точен.
Точен! Преходно точен - като ден
единствено с надеждата за изгрев.

Не ти ли стигне всичко туй, признавай,
че вярваш в другото от страх.
И от суетната надежда, че си вечен.
... А даже локвите на вчерашния дъжд
изсъхнаха пред твоите очи.