От Какудзо Окакура - автор на Книга за чая

Със 115 цветни и 4 чернобели илюстрации

Какудзо Окакура е литературен псевдоним на видния японски учен, изкуствовед и философ Теншин Окакура (1863-1913), една от най-значимите и енигматични фигури в японската култура, изиграл решаваща роля в опазването на традиционното японско изкуство по време на периода Мейджи (след 1850 г.). Роден в самурайско семейство, той завършва английска филология в Токийския имперски университет. Един от преподавателите му там е американския философ Ърнест Фенолоза, на когото впоследствие става преводач при обиколките му в Япония.

През 1887 г. е съосновател на Токийската школа за изящни изкуства, на която е ректор в продължение на 10 години. През 1889 г. става един от основателите на списание „Кока“ посветено на изкуството на Изтока. През 1902 г., по време на пътуване до Индия, се запознава с Рабиндранат Тагор, а през 1904 г. е поканен в Музея за изящни изкуства в Бостън и през 1910 г. става първият ръководител на отдела за азиатско изкуство.

Най-известните му произведения са „Идеалите на Изтока“, „Пробуждането на Япония“ и „Книга за чая“. Пише на английски език, а произведенията му са подходящи за запознаване на западния свят с Япония. Теорията му за изкуството носи духа на Изтока, с неговата фина поетична интуиция.

„Идеалите на Изтока“ (The Ideals of the East, 1903) е една от най-влиятелните творби на Какудзо Окакура, в която той формулира своята визия за културното единство на Азия и значението на традиционното изкуство. Емблематичната начална фраза на книгата е „Азия е една“, с която авторът твърди, че въпреки огромните различия, азиатските народи споделят общо духовно наследство и „любов към висшето и универсалното“, което ги обединява срещу западния фокус върху материалното и детайла. Окакура разглежда Япония като уникално хранилище, което е съхранило вълните от азиатска култура (индийски идеализъм, китайско конфуцианство и даоизъм), докато в техните родни земи те често са били променяни или унищожавани от външни влияния. Според Окакура изкуството на Изтока не е просто декорация, а израз на морални и духовни ценности като смирение, простота и самоконтрол.

Книгата проследява развитието на японското изкуство през призмата на религиозните и философски течения, като поставя специален акцент върху влиянието на будизма и дзен. Трудът се счита за един от първите и най-силни гласове на пан-азиатизма, подчертаващ нуждата от възраждане на азиатското самосъзнание в противовес на западната хегемония.

През 1967 г. в Токио, на мястото на създаването на Токийската школа за изящни изкуства, е открит Мемориален парк на негово име.