Играта на предците

Стивън Муир, Аугуст Спийс, дъщеря му Гертруде и Ланг Цу - всички признават едно неспокойно усещане за културно изместване, една двойственост във връзките си с културата на европейска Австралия. Стивън напуска Австралия като младеж и единственият му опит да се завърне се оказва неуспешен. Аугуст Спийс, въпреки родния си Хамбург, не успява да направи това пътуване, както и дъщеря му Гертуде. Самото име на Ланг Цу определя съдбата му: два йероглифа, които на мандарин означават "синът, който си тръгва".

В тази игра обаче има победители. Защото въпреки копненията си по дома на своите предци - едно желание да принадлежат на място, което е истински тяхно - никой от героите на Милър не напуска Австралия и всеки по свой собствен начин започва да разбир, че да си у дома в изгнание може би е определящият парадокс на европейско-австралийското състояние: парадоксът на принадлежност и едновременно отчуждение, който може би неудобно се крие в сърцето на всички европейски култури.