Най-подробната биография за живота и революционния път на последния водач на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) – Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов, излиза 100 години след избирането му за член на Централния комитет от Шестия конгрес на Организацията.

Интересът към живота и делото на Иван Михайлов остава устойчив по ред причини от различен характер. Покрай многото (и увеличаващи се) строго историографски публикации и трудове за ВМРО, Македония и Македонския въпрос в публичното пространство се популяризират апологетични или разобличителни материали от различни периоди, засягащи аспекти от дейността на видния конспиратор.

Настоящият труд има за цел да надхвърли частичните тълкувания за революционно-конспиративната дейност на Иван Михайлов и възглавяваната от него ВМРО и да я представи в нейната многопластова, сложна и често противоречива природа. Изследването обхваща периода 1896–1934 г.: от раждането на Михайлов в Щипско Ново село през 1896 г. до края на периода му начело на ВМРО през 1934 г., когато Организацията постепенно слиза от историческата сцена. Биографията проследява семейната среда на Михайлов, идейното му оформяне, дейността му като секретар на Тодор Александров и Задграничното представителство на ВМРО в София, като софийски пунктов началник, доверен конспиратор на Александров и негов посредник пред различни български политически и конспиративни фактори, като отмъстител за смъртта му и впоследствие квазидържавен строител на една невидима, паралелна държава, продължила революционния отпор срещу Югославия и Гърция. Не са подминати динамиката сред революционния връх, тази между него и различни държавни и чуждестранни фактори, както и процесите, довели до кървавата братоубийствена разправа, в която най-изявеният представител на третото поколение революционери на ВМРО води по-силната фракция.

Опирайки се както на вече известни документи, изследвания, мемоари, преса и пр., така и на изцяло непознати документи, биографията не спестява противоречивите или недотам познати моменти в превратния живот и многостранната дейност на Михайлов като идеолог, конспиратор, публицист, дипломат и нелегален държавник в смутното следньойско време. Интригуващата фигура, изградена от (но и изграждаща) един сложен период, е истинско и добре дошло предизвикателство за днешния историк.

Ако книгата допринесе за нарастването на интереса към щипския конспиратор и за развитието на историографския дебат около дейността му, това ще е само атестация за нейния успех; но и за заслуженото място на Иван Михайлов в пантеона на македонските българи.