Зигзаг

Последният роман на Хосе Карлос Сомоса ("Ключът към бездната") ми хареса достатъчно, за да ме накара да прочета нещо друго от този непознат за мен испански автор. Спрях се на "Зигзаг", защото резюмето ме заинтригува и се оказа, че съм направил чудесен избор. Не съм чел по-старите книги на Сомоса, но съм склонен да вярвам, че това е най-добрата му книга, защото трудно мога да си представя, че е способен да напише нещо по-добро.
"Зигзаг" е научно-фантастичен трилър/хорър, в който се разказва за ужасяващите последици от едно пътуване във времето. Група брилянтни физици създават машина, която им позволява да надзърнат в миналото. Целта им е да видят как са изглеждали динозаврите в действителност, да открият защо са изчезнали и да се уверят, че Исус Христос е съществувал. Правителството, разбира се, е силно заинтригувано от проекта им и го спонсорира, защото се надява, че ще може да използва изобретението за военен шпионаж. Това, което нито учените, нито военните подозират, е че експериментът ще отприщи една демонична сила - най-смъртоносното оръжие, което някога е съществувало. Една зла сила, която започва да избива всички участници в проекта и никой и нищо не може да я спре, защото е неподвластна както на времето, така и на пространството.
Освен с интересен сюжет и с напрегнато действие, романът на Сомоса впечатлява с пълнокръвните си персонажи, които са достатъчно убедителни, за да повярваме, че съществуват реално (и, което е по-важното, да станем съпричастни към съдбата им) и със задълбочените познания по физика, които авторът демонстрира. За да напише книгата, в основата на която е т. нар. струнната теория, Сомоса е изчел цял куп научно-популярни трудове по теоретична и експериментална физика, освен това се е консултирал с утвърдени испански физици. В резултат на това "Зигзаг" звучи адски достоверно, а Сомоса успява да убеди читателите, че създаването на машината, описана в романа, е напълно възможно.