Земя за прицел

„Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек...“

България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и учреждения. Стремежите са големи, но всеобщото желание за моментално забогатяване – прекалено дребнаво.

Борис Скарлатов вижда ясно курса на прекомерна икономическа и политическа зависимост от чуждестранни капитали и се изправя срещу него, въоръжен с ерудицията и авторитета си. Финансистът е убеден, че ролята на частни банки като неговата е да кредитират прогреса и изграждането на младата държава и търси съмишленици за визионерските си идеи.

На фронта на личния си свят мъжът ще се изправи пред много по-неразрешими битки.