Той се е отказал от света.
Но дали светът се е отказал от него...

Томас Мейджър е кисел и намусен темерут, чиято единствена любов е музиката на Дейвид Боуи. Мрази прецакания си безсмислен живот. Мрази всеки човек на Земята, най-вече себе си. Така че, когато се появява възможност да се откаже от света – наистина да се откаже, мама му стара – се възползва без колебание.

След поредица от непредвидени трагикомични обстоятелства Томас се оказва първият човек, който ще стъпи на Марс. И докато на Земята го превръщат в знаменитост с прякор Майор Том, той напуска планетата завинаги и получава единственото, което истински е искал. Да няма хора. Да е сам. Съвсем сам.

Семейство Ормърод живеят в Уигън, Англия. Това са Гладис, милото бойно бабче, което започва да губи паметта си, и внуците й 10-годишният Джеймс – истински малък учен и заради това мишена на побойниците в училище, и 15-годишната Ели, която е поела върху плещите си грижите за семейството и прави всичко по силите си то да не се разпадне.

Но един ден от космическия кораб Томас по погрешка се свързва с Гладис...

Възможно ли е Майор Том да помогне на семейство Ормърод, независимо че той е по-далече от тях отколкото всеки човек на Земята?
Дали Гладис, Джеймс и Ели могат да го накарат да разбере, че е нужен на някого и че синьо-зелената планета ще му липсва?

Това не е книга за Космоса, както не е и роман за Дейвид Боуи. Оригинална, затрогваща и невероятно забавна, това е история за стените, с които сами се ограждаме, но и за невъзможността да живеем без други човешки същества.
За любовта и приятелството, за прошката и надеждата!