Състоянието на околната среда изправя планетата пред все по-тежки проблеми. Нашето бъдеще изглежда под въпрос и това кара много природозащитници да настояват за крайни мерки.

Има ли наистина място за паника, апокалиптични визии и налагат ли се тежки регулации, за да бъде спасена природата? В „Зелената философия“ британският философ Роджър Скрутън предлага един различен, по-умерен, консервативен подход. Според него държавните институции и международните неправителствени организации не могат да решат проблемите с околната среда. Тяхната политика по-скоро ги задълбочава, защото се налага късогледо, чиновнически и на парче, без да отчита нежеланите странични ефекти.

Според Скрутън, вместо на министерства и зелени активисти отговорността трябва да бъде поверена на онези, които имат истински интерес от опазването на природата – гражданите, местните общности, хората, които, движени от естествена любов към своя дом, биха направили всичко по силите си да го опазят красив, гостоприемен и непокътнат.

В „Зелената философия“ авторът анализира статистически данни, разглежда конкретни примери и различни философски течения, свързани с околната среда. Той остро критикува както мощните международни природозащитни организации и подкрепящите ги леви и либерални политически течения с техния вечен стремеж към регулации и глобализъм, така и много от десните, които заради сляпата вяра в силата на свободния пазар отказват да видят негативните последици от въздействието на мултинационалните корпорации върху природата.

Роджър Скрутън изгражда солидна аргументация в полза на един „зелен“ консерватизъм, който защитава частната собственост, предвижда регулации само там, където те са неизбежни, но оставя властта в ръцете на гражданското общество в рамките на националната държава.