Звънарят

В този класически любовен триъгълник обречената любов драматично бележи живота и смъртта на героите.
Поезия, живопис и музика се преплитат в текста, наслояват се, проникват едни в други, разменят се и бележат романа с неповторимата страст по невъзможното и несбъднатото. Дори предметите тук са "чувствителни" и "страдат от настъпването на нощта, повяхват с последния лъч". Неповторимото очарование на фламандския рисунък оживява като "сянка и мълчание, поставени под стъкло". Любовта е изтъкана от впечатления, знаци, съответствия и подобия, за да се превърне в своята противоположност...