За Шумен. Антология

Езикът присъства в тази поезия с цялата гама на своята изразителност, дори пренебрегвайки собствените си формални правила. Ценностната провокативност влече след себе си граматическата, новите смисли се изразяват с нов правопис. За мнозина прочитът на сборника може да се окаже изпитание, но ако искаме да бъдем добронамерени, ние трябва да четем поезията на дванайсетте в хоризонта на едно от малкото сигурни неща: светът е даден като език. Всяко обновяване на поезията е било свързано с включването на ново езиково ниво в полето й.

Дали този сборник не е показател за нещо подобно?