Записки по революцията. В България и другаде, том 1

Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.

Започнах тази книга през 2013 година – почти четвърт век след края на комунистическия режим на Тодор Живков и след седем години пълноправно членство на България в ЕС. Докато пишех, потейки се в летните жеги, в София бушуваше протестът срещу назначаването на олигарха Пеевски за шеф на контраразузнаването в марионетното правителство на Пламен Орешарски.

Моята лична революция обаче започна през 1962 година. В този том „записките” ми завършват през 1989-а.