Записки под възглавката

Най-продаваната японска книга за всички времена!

Древна книга за дворцовия етикет и дамите от свитата на една императрица. Най-добрият и вечен японски придворен дневник, писан някога. Послания за нежност и красота. Изтънчена и очарователна творба, създадена преди векове, която остава вечна.

Изящни слова за:
Великолепните неща...
Неща, от които сърцето силно се разтуптява...
Неща, които навяват сладки спомени...
Неща, които радват сърцето...
Неща, които пораждат безпокойство...
Неща, които рядко се срещат...
Неща, към които охладняваш...
Неща, заради които ти се присмиват...
Тягостни неща...
Неприятни неща, които трябва да понасяш мълчаливо...
Неща, за които не ти се ще и да говориш...
Неща, за които съжаляваш...
Неща, които навяват тъга...
Неща, които прогонват тъгата...

------------------
В двореца са я наричали Сей Шонагон. „Сей“ – това е първият йероглиф от името на нейния род Кийовара, а „шонагон“ е дворцов ранг, означаващ „младши придворен съветник“. Тъй че, ако интерпретираме нейното име, ще получим „младши придворен съветник от рода Кийовара“. Най-често изказваното предположение за истинското ѝ име Кийовара Нагико. За щастие историците са изровили макар и минимални биографични данни за Сей Шонагон, които ни позволяват да си представим в най-общи линии жизнения път на тази изключително своеобразна и нетипична придворна дама, създала едно също толкова нетривиално и специфично произведение.

Сей Шонагон е родена около 966 г. Принадлежи към род с богати поетични традиции и със слабо политическо влияние. Прадядо ѝ – Фукаябу – е бил включен в списъка на „тридесет и шестимата най-добри поети на периода Хейан“, а баща ѝ – Мотоске – е известен освен като поет и като един от съставителите на поетичната антология „Госен вакашу“ (средата на X в.).

Най-вероятно през 993 г. Сей Шонагон постъпва в свитата на императрица Садако. Започва най-съдържателната част от нейния живот, изпълнена с много преживявания и емоции, описана в неповторимите ѝ „Записки под възглавката“.