Романът „Запалка“ на младата македонска писателка Натали Спасова (р. 1989) разказва за това как животът променя хората и как хората могат да променят живота. Така за едни щастието е в скитническия живот, за други – в самотата, а за някои дори и в смъртта. „Но адът не е еднакво лош за всички. На някои хора не им пречи горещината.“ – казва авторката.

Главният герой е една метална запалка, която е предавана от човек на човек, чула и видяла много неща, свидетел на много събития, на много споделени мисли и дела. Но това, което я различава от хората, е, че няма емоции. Как се е запазила и защо тази метална бензинова запалка работи толкова години?

Щастливи и нещастни, влюбени и огорчени от любовта, завистливи и злобни, дирещи, лутащи се, объркани, мечтаещи… Такива са героите на Натали Спасова. Всеки от тях търси начини за оцеляване в жестокия свят, свят без ценности. Те мечтаят, страдат. Светът трябва да бъде променен. Но как и от кого?

Мая опитва, но не може сама. Решава да се самоубие, но запалката не работи…

Фантазия или реалност? Когато не откриваш щастие и спокойствие в реалния свят, на помощ ти идва фантазията. Така Марко решава да създаде един свой живот, в който няма бедност, насилие и войни. След като се женят с Мая, сливат реалния и измисления свят. За тях благополучието се крие в малкото стопанство, което имат, в малките добрини, които правят, като помагат на животни, деца без родители и жертви на домашно насилие. За други радостта (щастието) е в скитничеството, защото там човек е свободен, далеч от забързания и напрегнат ден, където всичко е програмирано и механично. Запалил имуществото си, след като е изоставен от любимата жена, скитникът предпочита да е сам, отколкото с неподходящи хора. Не вреди на никого. Важно е да бъде щастлив. Това е начинът му за оцеляване.

Защо Ангела е нещастна? Тя, която гради своето щастие върху нещастието на хората, едва в края на живота си осъзнава, че е наказана за това. Не може да продължи рода си, защото нейните гени са носители на завист, омраза и злоба. Злобата убива по-бързо човека, отколкото най-страшната и коварна болест. Всичко гнило и пошло трябва да се унищожи. Не бива да дава плод и да продължава.

ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОНАСЯ ЩАСТИЕТО НА ДРУГИТЕ, НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ!

Поради разминаването на идеалите на героите с реалността, те бягат от нея, търсят спасение или уют в измислени светове, в отрицание на всички материални и морални ценности. Стигат до идеята за самоубийство, стават скитници, престъпници, несретници. Това обаче не е решението – накрая всеки завършва живота си по начина, който сам е избрал. А светът не се променя.

Но Натали Спасова ни поднася това не по баналния начин, а с един много обаятелен младежки ентусиазъм, с вярата, че всичко наистина може да се промени, само ако много силно го пожелаем.