Елко Чернев е роден през 1960 година в София. Завършва 112 Основно училище, Първа АЕГ, ТУ - София (ВМЕИ) и University of Memphis, с магистратури по електроизмервателна техника и информатика. Работи като инженер конструктор, научен сътрудник, асистент и програмист. Живее и работи в София.

Поезия започва да пише на английски в 9-ти клас, а в 10-ти и на български. В 10 и 11 клас публикува в списание „Родна реч“, където получава трета награда за поезия сред абитуриентите от 1979 година. Като студент в ТУ е член на Кабинета на Младите Писатели Студенти и публикува в „Родна реч“ и вестник „Технически Авангард". Клас по рецитация във ВИТИЗ изнася продукция по негови стихове, а през 1980 година БНР излъчва песента „Спомен“ по негов текст в изпълнение на Петя Буюклиева.

След като започва работа пише спорадично, но не прави опити да публикува. "Заек в дъжда" е първата му книга.

Елко Чернев ми припомни времето, когато той, 16-17 годишен, изпращаше свои интересни творби в ученическото списание „Родна реч" на което бях 10 години главен редактор. Какво мисля за неговата позакъсняла първа стихосбирка, почти половин век по-късно?

В най-сполучливите от тези стихотворения виждам юношеска, даже на места - детинска, непритворена искреност, съчетана с любопитна, понякога изненадва ща образност. За някои доста смели метафори авторът може да бъде поздравен. Лично на мене ми харесват такива негови лирични „хрумки“, в които той иска „да убие времето с борова игличка вместо копие", или да напомни, че заякът бяга не само от дъжда, но и от куршумите.

Сигурно на бъдещия читател ще допаднат и такива творби като: „На пейката пред гарата седя“, „Динозавърът“, „Деян Енев“, „До чашата пакетче чай", „Аз те обичах", „Дървото".... Радващ е фактът, че ги има и точно те дават лирически трепет на цялата книга.

Да пожелаем на „заяка да продължи да скача през дъжда"!

Георги Константинов