„Загадките на безумието“ (2004) е миниророман, в който, като в „Хроника на камък“, албанската действителност от началото на комунистическия режим е представена през неразбиращия поглед на детето, каквото е по същото време самият автор. В това донякъде автобиографично произведение, написано с присъщия на Кадаре усет за абсурдното, виждаме както братовчеда, проиграл за три дни къщата си, и оскърбения чичо, посегнал към револвера, така и една комунистическа партия, която излиза от нелегалност, въпреки че вече е взела властта, която забранява преподаването на френски, латински и гръцки (дали няма да забрани и албанския, пита се детето) и въвежда единствено руския. Само добрият дядо, който толкова прилича на основателя на албанската държава, може да даде обяснение на загадъчните събития и на не по-малко загадъчните отношения в семейството и в обществото. „Загадките на безумието“ е и автоиронична творба, и специфична пародия на предишните романи на Кадаре. Макар и малка по обем, книгата се нарежда до големите произведения на бележития албански писател.