Тази книга се стреми да утвърди ползата от микроисторията - опит да се демонстрира значението, което има познанието на местната среда, в подхода към големите въпроси на професията и изобщо живота. Тя документира и анализира живия архив около личността на Васил Левски - най-големия и единствения безспорен герой в българския национален пантеон.
Самият проект започна като изследване на национализма, което се превърна в изследване на комунизма и посткомунизма, но остана преди всичко експеримент за написването на жив архив. Изследвайки превратностите в героизацията и прославата на Левски, последвалия низ присвоявания от страна на различни и често противоборстващи политически сили, претълкувания, чествания и накрая канонизация, книгата се стреми да влезе в няколко широки теоретични дебата и да даде основа за по-нататъшни регионални сравнителни проучвания. Една от по-големите й амбиции е да постави под въпрос постулираните скъсвания в приемствеността, господстващи в източноевропейската историография - и особено затварянето в скоби на комунистическия период, - и да покаже силните измерения на приемственост в рамките на по-дълъг цикъл. Така настоящата книга е усилие да се осмислят някои проблематични въпроси при използването на историята, нейните връзки с паметта, изграждането на нацията, ритуала и търсенето на достойна индивидуална идентичност в дългия цикъл на няколко противоположни политически режима.