През първата половина на ХХ в. се ражда едно поколение жени, което към средата на столетието се превръща в активен участник в държавната еманципация в България.

Не по избор, а по закон.

За онези от тях, които добиват образованието си извън пределите на страната, смяната на режима през 1944 г. води до тежки репресии и трудности при реализацията им.

Един такъв случай е този на инж. Цветана Бояджиева.

В настоящата книга сме се опитали да проследим живота ѝ хронологично, без да го натоварваме емоционално, през призмата на онова, което ние знаем за нея като нейни внучки.

Представената информация е резултат на задълбочено изследване на личния архив на Цветана Бояджиева, допълнена и от други източници. Книгата съдържа богат снимков материал от различни периоди на живота ѝ, както и единадесет нейни разказа – пет от сборник „Жени“ (1948) и шест от сборник „Женски профили“ (1946). В голяма степен автобиографични, тези разкази, от една страна, допълват личния наратив на живота ѝ, а от друга, дават информация за нравите, взаимоотношенията и конюнктурата в два различни политически периода от историята на България.

Елиа и Кристиана Бояджиеви