Дуйгу Асена (1946 – 2006 г.) е турска журналистка, писателка и обществена деятелка за правата на жените. Родена е в Истанбул. Прадядо й Али Шевкет Йондерсев е личен адютант на Кемал Ататюрк. Дуйгу Асена работи като редактор в женски списания. В статиите си пише за правата на жените, когато в Турция все още никой не е чувал за понятието „феминизъм“. Изгонена е от работа, защото се влюбва в свой колега. Това е причината да разбере, че един мъж никога не страда за подобно провинение, потърпевша е само и единствено жената.

„Жената няма име” е първият й роман. Публикуван е през 1987 г. и става бестселър, като претърпява 40 издания. През 1998 г. книгата е забранена заради непристойно съдържание и нанасяне на вреда върху семейните устои. След двугодишни перипетии в съда забраната е снета.

Романът, в голямата си част автобиографичен, обхваща периода от детството до зрелостта на главната героиня. Разказът се води в първо лице от по-голямата от две сестри в консервативно средностатистическо семейство с емоционално отдалечена майка домакиня и строг до деспотизъм баща. Израствайки в тази среда, тя разбира, че светът е устроен различно за двата пола. Момичетата се омъжват, раждат деца и се посвещават на семейството, докато мъжете следват в университет, печелят пари и точно като баща й могат да изневеряват на съпругите си. За пръв път в този роман жената в турската литература на висок глас се противопоставя на натиска, на който е подложена. Но какво ще загуби, ако бъде свободна? Липсата на обвързаност не е ли липса на любов? До края героинята ще се пита каква е цената на свободата и дали не я обрича на самота.