В четвъртия си роман, „Жената, която обичаше насекомите“, писателката изследва връзката между човека и природата в лицето на нейните най-малки създания. Мария се интересува от насекоми от дете, а по-късно ги рисува, проследявайки етапите на развитието им. И както насекомите преминават през метаморфоза, така и Мария се трансформира във времето и по някакви неведоми природни закони живее в продължение на 370 години. Романът е и разказ за това как с течение на вековете науката измества религията, а жената излиза от тясната си рамка и придобива правото да твори и да размишлява върху мистерията на живота.

Замислих се за природата, в която всяко създание си има място, определена продължителност на живота и правилни размери. Замислих се за ларвата, която се нуждае от листото за храна, за храста с горски плодчета, който има нужда от птиците, за да разпространяват семената му. Замислих се за маслиновото дръвче, което лете не може без топлина, а зиме – без прохладна почивка, та затова вирее само на ограничена територия.

„Жената, която обичаше насекомите“ е странен и завладяващ роман за съвършенството на мирозданието, написан с големия талант и оригиналния подход на Селя Ахава към необичайното и различното.