Желязо върху релсите

"Всички успели държави си приличат. Всеки провалил се народ е нещастен по своему. Когато в средата на ноември преди 13 години хората изригнаха на площадите, искренно вярваха, че вятърът на промяната е циклон, отнесъл завинаги остатъците от довчерашното омразно минало. След безкраен низ от превратности, патината на времето все по-плътно покрива преживяната история за да я претопи в историческа носталгия.
Защо не уловихме онзи вятър на промяната? Защо го изпуснахме само да профучи над нас за да ни остави сами с размислите днес във влака на равносметката, проклинайки собствените си илюзии? Защо след 13 годишно мъчително лутане се връщаме пак там, откъдето тръгнахме? Защо провалихме прехода? Докъде това сторихме ние и откъде ни помогнаха? Защо се случи така, че животът заприлича на поредица повтарящи се епизоди, а едни и същи лица от нашите химери ту се качват, ту слизат от сцената, обсужвайки с помощта ни амбициите си за вечност?"