Невероятно дръзко е да напишеш книга от името на Силвия Плат, една от емблематичните поетеси на ХХ век, чийто единствен роман „Стъкленият похлупак“ се превръща в съвременна класика с култов статус. Но шведката Ерин Кулхед го прави, и то така, че освен възторжените отзиви на критиката печели и най-престижната литературна награда в страната си.

Вероятно освен таланта й помага и фактът, че собственият й живот напомня този на Силвия: самата тя има малки деца, омъжена е за друг писател и се бори да намери място и време за собствената си работа. Може би затова толкова автентично описва в първо лице последната година от живота на американската поетеса, която се разкъсва между желанието да бъде отговорна съпруга и майка и страстния стремеж да прави и да бъде много повече.

Животът на Силвия Плат, започнал с блясък и обещание, е разбит от предателството на съпруга й Тед Хюз – също изключителен поет, и хроничната й депресия се обостря неимоверно. Точно тогава обаче тя навлиза в период на творчески подем и написва повечето стихотворения, на които днес дължи популярността си. Но това не я спасява – на 11 февруари 1963 г., едва на 30, прави поредния си опит за самоубийство. Успешен. Посмъртно получава наградата „Пулицър“ за поезия.