Епически поеми

Поемите на Бойко Бадев са еднакво впечатляващи и като замисъл, и като изпълнение и несъмнено безценен принос в съкровищницата на българската литература. Необикновената дарба и ерудиция на автора е съчетана с удивително проникновение. Величието и художествената мощ на неговите сюжети могат да намерят адекватен израз единствено в извисеността на поетичното слово. Въпреки това авторът твърди, че не е поет. Той пише епика, възпяваща герои, превъзмогнали себе си в името на всеобщото добро и на същинската, самоотвержена обич към човека.
Сам, подложен на целожизнени гонения, Бадев открива в тази любов истинската свобода и достойнство на човешката личност.

"Любовта на великите сърца не познава имена. Любовта става закон, защото извира из една душа забравила себе си."