Людмил Фотев навлиза в крафт-бирата след концерта на Ди Ди Бриджужтър на фестивала в Монреал 1997, в трапистките – година по-късно на фестивала Норд Сий (саундтрак – Ал Джароу). Малко по-късно прави репортажи от Орвал и Рошфор, пардон, с Ерик Трюфа и Мино Синелу (Гом Джаз фестивал). Тогава започват лекциите му „Бира и джаз“ (Франция, Белгия). Джазмените го наричат The Beer Man. За колегите му, с които съдийства вече второ десетилетие на най-престижните бирени конкурси от Брюксел до Бразилия, е The Jazzman. Открива на френското трио на Корназа тайните на финското сахти. И се оставя на Теодосий да го въведе в непознато бирено местенце на ул. „Княз Борис“. Междувременно Хорхе Пардо е станал фен на бъдещия Гларус след концерта си по покана на издателя на тази книга. Още уърлд-джаз – с художника на книгата, с когото също са се кефили заедно, разбирай – работили съвместно. След уърлд джаза дойде ред и на световете на бирата.

Много съм доволен, Людмиле, че използваш множественото число „езиците“, както аз използвам само множественото число „бирите“. Няма само един език и само една бира, езиците на крафт-бирите са пълни с вкусове и аромати, езикът на еднаквостта не е толкова интересен. - Лоренцо Дабове a.k.a. „Куаска“, биреният гуру на Италия

„Езиците на бирата“ е библия за бохеми и бонвивани, любители на кехлибарения вкус, историята и изкуството на течната наслада. Човешката цивилизация е закърмена с бира, и да разбираш нейния език е като да завършиш Вавилонската кула. - Светлозар Желев – литературен гид и автор на книгите „За бавното живеене и насладата от живота“, „Храната, начин на употреба“ и „Опитай това“

С моя приятел Людмил Фотев сме пили какви ли не бири, откакто се познаваме. Както бирата е „brassée“ (фр. сварена), така и джазовата музика е „brassée“ като смес от различни култури. - Георги Корназов – джаз тромбонист и композитор