Една ампула мрак

Това е осмата книга с поезия на Виолета Христова.
Вече и „Една ампула мрак“ се нарежда до морето, небето, любовта.

„Искам да кажа –
ако сърцето го нямаше,
сигурно щях да умирам
от други неща…“

Това е книга е пълна с любов, с обич и вяра.

„Ти, от средата на живота, кой си?
Ти, който си навсякъде, къде ме викаш?
Не съм избирала това, но щом е мое
наистина държа да го опитам.“

Може би „не е очовечено още/ това човечество/ не е готово” за поезия , но се надявам, че смело ще пристъпи към „Една ампула мрак” . Тук всичко, което е наше, ни среща. Понякога без да го познаваме, без да съзнаваме. Думите са дълбоки, силни, прорязващи. Удрят съзнанието ни като камбани и дълго звънят. Редовете в „Една ампула мрак“ си проправят пътеки в съзнанието, пътеки, по които много пъти искам да се връщам. Мъдростта често е въпрос, а не наготово излято послание. Послание, което уютно се застоява в мисълта , в сърцето, за да открием своя отговор. И за да не се изгубим в коридорите на живота.