Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман „Музей на Романа на Етерна" е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича „свой най-голям учител" и „върховен метафизически хуморист", въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка.

Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на парагвайски остров (проваля се заради комарите). След смъртта на съпругата му Елена през 1920 г. той престава да работи като адвокат и слага начало на „тяхната легенда" (изпълнена с грандиозни обещания и чудновати случки) като бутафорно кандидатиране за президент и списъци с „ненужни изобретения" в духа на Марсел Дюшан (например „тангото на мисълта")