Холандският писател Артюр Жапен (1956 г.) поднася историята на прочутия Джакомо Казанова от една съвсем неочаквана гледна точка: през очите на жена. Разказът се води от името на Лучия, младата му, едва четиринадесетгодишна, очарователна любима, с която се разделя поради трагично недоразумение (пръстът на съдбата?!). Той ни пренася от слънчевото италианско Пазиано, през Венеция и Париж, до мъгливия северен Амстердам – където двамата след години отново се намират край каналите, за да завърши чак в Америка.

Написан с изключителна психологическа проникновеност и стилистично майсторство, романът проследява не само житейските перипетии на красивата и обезобразена Лучия, но ни разкрива и любопитни исторически детайли от епохата – от блясъка на венецианското благородническо съсловие и духовните стремежи на Просвещението до мизерията на бордеите, публичните домове и наказателните институции за морално прегрешили в Амстердам.

"Да гледаш света през очите на Лучия е като да виждаш всички чудеса и опасности, които остават скрити за повечето хора."
Паулу Коелю