– Сериозно, Кит. Това ще бъде наистина голяма проверка за Ърнест и мен. – Скот въртеше шапчицата между пръстите си. – Ако приятелството Хемингуей – Фицджералд устои на изпитанията, на които сигурно ще се подложим един друг по време на пътуването, то ще просъществува завинаги, ей богу. Аз лично дълбоко вярвам в него. Дълбоко! Но има и един трик. То е като игра на комар, разбираш ли, и може би само търкаляме камъка на Сизиф. Може би Ърнест ще се откаже, преди още да сме изминали половината път за Фужер. Кой знае...
– Тогава какво ще стане? – попитах аз.
Скот се облегна безгрижно на фиата, сякаш знаеше, че е спечелил вниманието и обожанието ми и смяташе това за напълно естествено.
– Тогава отиваме по дяволите – каза той. – Ще се превърнем в полухора-полузверове и след това ще пропилеем бавно умиращите си таланти в отвратителни оргии от кориди и алкохол. И така, Кит, ясно ти е, че каквото и да се случи, докато трае пътешествието ни, то ще окаже влияние върху живота ни по-натам.

За Джеймс Олдридж

Харълд Едуард Джеймс Олдридж е известен австралийски писател и журналист, роден през 1918 г. в Уайт Хилс, предградие на градчето Бендиго в щата Виктория. В средата на 20-те години семейството на Олдридж се мести в Суон Хил и много от австралийските му романи са базирани върху живота му там. Негови репортажи от Втората световна война са публикувани по цял свят и са в основата на няколко от книгите му. Автор е на над 30 произведения, сред които и книги за деца. В България Олдридж е познат с романите си „Да яздиш диво пони“ и „Един последен поглед“.

Много от историите на Джеймс Олдридж имат филмови адаптации. През 1975 г. „Дисни” заснема филм „Ride a Wild Pony“ по книгата „Да яздиш диво пони“, а произведението му „My Brother Tom“ се превръща в телевизионен мини-сериал през 1986 г. с участието на Гордън Джаксън и Кейт Мишел. Олдридж е автор на много от сценариите на поредиците за „Робин Хут”.

През 1971 г. той е член на журито на седмото издание на Московския международен филмов фестивал.

Джеймс Олдридж е носител на много награди, сред които Ленинска награда за мир (1972 г.) за своята „изключителна борба за запазване на мира“, на наградата „Джон Лиуелин Райс“ (1945 г.) с „The Sea Eagle“, на златен медал на Световния съвет на мира и на златен медал за журналистика на Организацията на международните журналисти (1972 г.) и други.