Това е новата (четвърта) книга с поезия на Васил Балев.

Васил Балев (роден през 1985 г.) е автор на книгите със стихове Злак (2011), Стихотворения (2014) и Тежест (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и „Иван Николов“. Пиесата му Свлачище е номинирана за „Икар“ за драматургия. Текстът е поставен в Театрална работилница „Сфумато“.

2:58
възможно е да се събудиш през нощта
и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила

да се опиташ да отидеш до прозореца
но да не можеш да си спомниш как

да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода
и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там

възможно е да се почувстваш толкова самотен
че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза
което смуче уморените цветя

в един момент ти вече нямаш правото да казваш „аз“
въпросът „кой“ е капка в неизвестно езеро
чиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват

какво си ти
осакатен човешки торс, изровен от съня
на който след две хиляди години някой учен
би придал комично завишена стойност

и въпреки това отнякъде животът стърже
като разнежваща съблазън

наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглото
че в този миг си води записки, напълно независимо от теб

и ти почти се умиляваш, като виждаш
как нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен
(кой знае откъде го е намерила)
едва-едва проблясва в тъмнината