Единният граждански номер (ЕГН) е формалното доказателство, че съществуваме със своя идентичност, че сме граждани на конкретна държава и принадлежим към определена нация. Но каква може да е съдбата на човек, който живее единствено като ЕГН – не просто като бежанец, но и като чужденец без самоличност в собственото си семейство?

Никос Аврам е грък от Кипър, избягал от родината си в Македония след етническото разделяне на островната държава през 1974 г. – събитие, оставило в съзнанието му дълбока травма. В семейството му връзките постепенно се разпадат, погребаните тайни отварят неизлечими рани, домът за него се превръща единствено в подслон на бежанец, болезнено преживаващ самотата, отчуждението и чувството за екзистенциална празнота.

Трогателен разказ за раздвоението между родови корени и национална идентичност. Роман за една от съдбовните ситуации, характерни за нашето време – битието на изгнаника, за дехуманизацията и неизменната потребност от близост и човечност.