Египетската дума, която условно превеждаме магия е „хека“. Акцентът на превода като магия и производните от нея докосва само фрагмент от значението. Египтологията на XX век показа, че „хека“ за древните е това, което ние сме свикнали да назоваваме религия, мит и митология, вяра и свързаните с нея практики, разбира се и магия.

Христоматийно е твърдението, че Египет на фараоните е родина на магията и съногаданията. Ако не се заемем с уточняване на понятията, то в съзнанието ни ще се загнезди представата, че Египет е породил и се е специализирал само в една незначителна частица от древната духовност. Анализът на смисъла и съдържанието на „хека“ обаче показва, че „хека“ е силата, която споява видимия и невидимия за нас свят и която го превръща в Едно. За древните египтяни светът е единство на Слово и Образ, невидимо слети от „хека“. Именно отделянето на Словото от Образа (Изображението), което се е случило в неегипетска среда на границата между второ и първо хил.пр.Хр. е довело до съвременното разделяне на религия и магия и до гледището, че магията е нещо вредно и опасно, навреждащо на религиозния живот, поради активирането на сили, противни на божественото.