Душа под снега

О сняг, вали!
Да спя… да спя жадувам,
полегнал като облак в пустошта,
где нивга не е крак човешки
стъпвал,
где е ненужна
песента…
и да не зная, че ще дойде пролет,
за да остана
в пълна самота,
защото под снега не е неволя
на тихата душа
сиротността…