Душата на човека

Това е разказ за едно пътуване на изток по земите на Сибир и далечните провинции на Монголия, където през по-голямата част от годината властва студът. Книгата не води читателя към приключения, но сама си проправя път към него, концентрирала в себе си светоусещането за значимостта на човешкия живот, неговата свободна и непреходна същност.

Пътувайки към зимна Монголия, Филип Лхамсурен се доверява само на инстинктите си, за да чуе в себе си тихия глас на душата. Там, където очите виждат единствено свобода и простори, човекът става кристално чист и безпогрешен към истината за човешката си природа. Пробуждането в замръзналата тайга носи отговори за това кой съм аз, има ли смисъл животът ми, как да постъпя правилно, къде е любовта. Единствен и верен спътник са неговите тетрадки, писани най-често върху гърба на коня или до огъня. Пропити с искрена страст, те изследват живота с готовност да приемат онова, което предстои. В тях се ражда вярата към душата на човека, към единственото нещо, което можем да променим – себе си.