Kитайската модерна поезия през 80-те години на XX в. и нейните вътрешни граници

В книгата се проследяват, анализират и изследват събития и процеси в Китай, които през Осемдесетте години водят от застинал еднообразен поетически пейзаж към невиждана хиперактивност. В забързан каданс устремно изгряват и стремглаво залязват движения, групировки, обединения и възгледи за стихотворното изкуство, чертаещи облика на китайската модерност: „Поезия на забулената луна“, „Студентска поезия“, „Поезия на Третото поколение“... Както и автори като Бей Дао, Гу Чън, Хан Дун, Ян Ли и много други. Основният авангардистки жест е свързан с очертаването на граници – първоначално спрямо официозната поезия, а впоследствие и във вътрешните територии на модерния стих: между отделните течения.

Така се обособяват и формулират важни поетически концепции, които с развойните си линии доминират в днешната китайска поетическа сцена и включват нейните фигури и текстове в потока на световната модерна поезия.