Другия бряг (стихове)

Разсеяна доброта

Все закъсняваме...
И все отлагаме (добрата дума),
докато стане невъзможно късно,
докато пак ни изпревари
по-акуратната от нас - смъртта.

Неопростими
и неопростени.

Не ме целувай по челото...