Швейцария, 1896 г. В залата на първи курс от Политехниката в Цюрих влиза плахо, леко накуцващо младо момиче. Аудиторията е слисана, преподавателят – неособено очарован. Защото жена в престижното висше училище почти не се е появявала. Нещо още по-възмутително – новата студентка Милева Марич дори е „някъде от Източна Европа“, по-точно от Сърбия.

Израснала в заможно семейство, Милева е била предопределена да учи, за да може да си изкарва хляба сама – поради недъга си, макар и не тежък, тя не е била желана партия за брак.

Но в Политехниката момичето скоро показва завиден ум и възможности по математика и физика. И привлича вниманието на буйния германско-еврейски студент Алберт. Не след дълго приятелството им прераства в любов. Следва брак – след проблемен период и при проблемни обстоятелства. Младата двойка живее и твори като равен с равен, Милева дава революционни идеи, разработвани от двамата учени. Но Милева е жена, нейното име олеква и бива заличено от публикациите. Не без съучастието на най-близкия ѝ човек – нейния съпруг Алберт Айнщайн.

Основан върху множество данни, романът „Другата Айнщайн“ повдига завесата над едно от най-големите открития на ХХ век, поставяйки в центъра на вниманието съдбата и приноса на една незаслужено пренебрегната и почти забравена, но велика жена.